неделя, 29 януари 2012 г.


Разкъса лятната си риза
в нощта, когато те открих,
а после все намирах копчета -
блестящи съкровища с бели конци.
.....

В нощта, когато си отиде,
кристалната ми сфера се строши,
с кървави пръсти рисувах пустини,
погребвах те в пясъка, за да спре да боли.
.....

Герданът ми се скъса снощи,
валяха във леглото ти мъниста.
Ще ги събираш ли като съкровища?
Ще ме обичаш ли наистина?

неделя, 22 януари 2012 г.


Вика ме, Дявола,
шепне в ухото ми,
с лукава усмивка
и лепкави устни,
да треперя ме кара,
да крещя и да искам...
Мразя го, бягам
далече, далече,
зад гърба ми
са облаци прах...
Огледало ме спира.
В моите дрехи облечен,
Той е там.
И умира от смях...

понеделник, 16 януари 2012 г.


Пианистката с обеления лак,
която не може
да свири на пиано,
но иска,
пак поема пътуване
към някакъв филм,
с добри оператори
и без сценаристи.
А там е студено
и пълно с очакване,
и със толкова много статисти.

петък, 13 януари 2012 г.

Кажи ми думите,
които казват всичко.
Кажи ми думите,
които казват нищо.
Целият свят e песен.
Bossa nova.
А днес в театъра
най-хубавото нещо
е този, който те посреща
и ти подава номерче за гардероба.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Вратата вече е почти затворена.
Научихме ли се на нещо?
Аз теб - да не настъпваш мравките?
Ти мен - да не осъждам хората?
Финал ли е? Това ли беше?
Една врата, която се затваря.
И две-три изгорели свещи.
Ще можем ли да почнем отначало,
научили един от друг по нещо?

сряда, 4 януари 2012 г.


Понякога малко боли
от празното легло и чаршафите,
които миришат на теб.
Понякога малко боли
от чашата с вино и книгите,
с които заспивам сама.
Понякога малко боли
от тишината в стаята и думите,
отекващи в главата ми.
Понякога малко боли
от прегръдките, превърнати
в призрачни сънища.
Понякога си мисля,
че си Безкрайност.
А друг път - че обичам и себе си,
освен теб.

понеделник, 2 януари 2012 г.


Когато музиката е назаем,
а бирата пристига неочаквано
и някой иска да ме проумее,
единственото, което липсва, си ти.

неделя, 1 януари 2012 г.

Когато в бара валеше сняг


Навън е студено, а в бара вали
сняг, който топли душите,
поизмръзнали, бързащи, цветни души,
търсещи някого, нещо опитващи...
Два ангела пазят нощта от стопяване.
Любовта пие вино на бара.
Има толкова много за даване
сред снега и дима от цигарите...