Ще ме намериш там -
в шейсет и втора стая -
с няколко кучета и един папагал.
Не знаеш къде си.
Коя съм не зная.
Само знам, че съм цяла.
Ти дали ще си цял?
Ще ме намериш там -
в шейсет и втора стая,
където се топят сърца от лед.
Колко дълго ще чакам - не зная.
Вече няма преди или след.

Почистих гардеробите от черни дрехи.
И себе си - от отчаяние.
По телевизора поникнаха цветя.
Останалото е мълчание.
Останалото е мечта.

Ще бъда капката, която
пробива камъните с постоянство.
Ще бъда вятърът, който
целува скалите.
Ще бъда водите,
където делфините плуват.
Слънцето в изток и запад
ще бъда,
дъждът, който ражда Земята.
Ще бъда безкрайност,
порядък и лудост,
пясъчен прах и Вселена.
Ще бъда.

Кристалите кафява захар
валят около чашите с кафе,
ръцете ми треперят невъзпитано,
написали любовното писмо,
което ще потъне в джоба ти
на слизане по стълбите.
Липсваше ми само една дума:
АРХЕТИП

Слънчогледи

Копнежите потънаха в
(не)чакане,
виденията стават
все по-бледи,
усмихвам се, когато ми се плаче,
а нощем си припомням слънчогледите.