Вика ме, Дявола,
шепне в ухото ми,
с лукава усмивка
и лепкави устни,
да треперя ме кара,
да крещя и да искам...
Мразя го, бягам
далече, далече,
зад гърба ми
са облаци прах...
Огледало ме спира.
В моите дрехи облечен,
Той е там.
И умира от смях...