skip to main |
skip to sidebar
Разкъса лятната си ризав нощта, когато те открих,а после все намирах копчета -блестящи съкровища с бели конци. .....В нощта, когато си отиде,кристалната ми сфера се строши,с кървави пръсти рисувах пустини,погребвах те в пясъка, за да спре да боли......Герданът ми се скъса снощи,валяха във леглото ти мъниста.Ще ги събираш ли като съкровища?Ще ме обичаш ли наистина?
Вика ме, Дявола,шепне в ухото ми,с лукава усмивкаи лепкави устни,да треперя ме кара,да крещя и да искам...Мразя го, бягамдалече, далече,зад гърба миса облаци прах...Огледало ме спира.В моите дрехи облечен,Той е там.И умира от смях...
Пианистката с обеления лак, която не може да свири на пиано, но иска, пак поема пътуване към някакъв филм, с добри оператори и без сценаристи. А там е студенои пълно с очакване,и със толкова много статисти.
Кажи ми думите,които казват всичко.Кажи ми думите,които казват нищо.Целият свят e песен.Bossa nova.А днес в театъранай-хубавото нещое този, който те посрещаи ти подава номерче за гардероба.
Вратата вече е почти затворена.Научихме ли се на нещо?Аз теб - да не настъпваш мравките?Ти мен - да не осъждам хората? Финал ли е? Това ли беше? Една врата, която се затваря.И две-три изгорели свещи. Ще можем ли да почнем отначало, научили един от друг по нещо?
Понякога малко болиот празното легло и чаршафите,които миришат на теб.Понякога малко болиот чашата с вино и книгите,с които заспивам сама.Понякога малко болиот тишината в стаята и думите,отекващи в главата ми.Понякога малко болиот прегръдките, превърнатив призрачни сънища.Понякога си мисля,че си Безкрайност.А друг път - че обичам и себе си,освен теб.
Когато музиката е назаем, а бирата пристига неочакванои някой иска да ме проумее, единственото, което липсва, си ти.
Навън е студено, а в бара валисняг, който топли душите,поизмръзнали, бързащи, цветни души,търсещи някого, нещо опитващи...Два ангела пазят нощта от стопяване.Любовта пие вино на бара.Има толкова много за даванесред снега и дима от цигарите...