Когато музиката е назаем,
а бирата пристига неочаквано
и някой иска да ме проумее,
единственото, което липсва, си ти.

Когато в бара валеше сняг

Навън е студено, а в бара вали
сняг, който топли душите,
поизмръзнали, бързащи, цветни души,
търсещи някого, нещо опитващи...
Два ангела пазят нощта от стопяване.
Любовта пие вино на бара.
Има толкова много за даване
сред снега и дима от цигарите...

Ще ме намериш там -
в шейсет и втора стая -
с няколко кучета и един папагал.
Не знаеш къде си.
Коя съм не зная.
Само знам, че съм цяла.
Ти дали ще си цял?
Ще ме намериш там -
в шейсет и втора стая,
където се топят сърца от лед.
Колко дълго ще чакам - не зная.
Вече няма преди или след.

Почистих гардеробите от черни дрехи.
И себе си - от отчаяние.
По телевизора поникнаха цветя.
Останалото е мълчание.
Останалото е мечта.

Ще бъда капката, която
пробива камъните с постоянство.
Ще бъда вятърът, който
целува скалите.
Ще бъда водите,
където делфините плуват.
Слънцето в изток и запад
ще бъда,
дъждът, който ражда Земята.
Ще бъда безкрайност,
порядък и лудост,
пясъчен прах и Вселена.
Ще бъда.

Кристалите кафява захар
валят около чашите с кафе,
ръцете ми треперят невъзпитано,
написали любовното писмо,
което ще потъне в джоба ти
на слизане по стълбите.
Липсваше ми само една дума:
АРХЕТИП

Слънчогледи

Копнежите потънаха в
(не)чакане,
виденията стават
все по-бледи,
усмихвам се, когато ми се плаче,
а нощем си припомням слънчогледите.