Прочетох грешно всички знаци.
Обърках пътищата и пътеките.
Заспах на сцената
под хищните прожектори.
Танцувах блус на свойто погребение.
Изгубих си тефтерите и думите.
И нищо не оставих
непокътнатно.
Във себе си от теб.
За да живее
една илюзия,
достайна за описване.
От някой, който вечно търси смисъла
на знаците,
обърнати наопаки.

Докато Юпитер целуваше Венера,
светулките отправяха молитва
да ме потърсиш и да ме намериш,
да ме намериш и да ме поискаш.
Небето се превърна в откровение,
замаяна от ритъма на джаза,
луната се усмихваше, смирена,
а слънцето да свети се отказа.
Светулките рисуваха поеми,
неписани от никого до вчера
и всичките на тебе посветени,
а горе Юпитер целуваше Венера.

It is all I can do
To save the white whales
To stop the huge waves
To change the wind blowing
To take fear away
It is all I can do
To heal the pain
To go in the deep
To step in the fire
A kiss in your sleep
Might not make it worthwhile
But it's all I can do
To save me and you.

Заради тази секунда, в която
отваряш очи
и се усмихваш по детски,
заради лятото,
заради вятъра,
заради всички вълшебни неща
в страната на чудесата,
на върха на пръстите,
в ъгълчето на устните,
ще ти прощавам винаги.
Или може би нe...

Когато нощем изпращаш съобщения
на моята приятелка с червена коса, а тя те желае...
Когато баща ми съветва да си отрежеш
копчетата, за да станеш истински...
Когато искаш да живеем в твойта стая,
а баба ти е балсаматор на тела...
Когато древен бог ни черпи с грозде,
маскиран като някой от отвъдното...
Не знам дали е хубаво, че те сънувам
и лошо ли е, че не мога да заспя?

A poet? A painter?
A sinner? Or saint?
Is there a reason
To star in the play?
A girl with trust issues.
A man with no head.
How many days
Does it take to forget
That somehow it matters
And somehow it hurts
And sometimes it happens
To lose all the words?
A boy with dad issues.
A lady in lace.
Is there a reason
To run in the race?
Is there a reason
To keep seizing days
When every sign warns
You are going insane?

Разкъса лятната си риза
в нощта, когато те открих,
а после все намирах копчета -
блестящи съкровища с бели конци.
.....

В нощта, когато си отиде,
кристалната ми сфера се строши,
с кървави пръсти рисувах пустини,
погребвах те в пясъка, за да спре да боли.
.....

Герданът ми се скъса снощи,
валяха във леглото ти мъниста.
Ще ги събираш ли като съкровища?
Ще ме обичаш ли наистина?